Предварително отражение
Сержант Греъм беше сух, жилест и се опитваше да ме гледа стъклено със сините си очи. Спрях колата така, че почти опрях в бариерата. Сержантът не я вдигна, което не беше добре. Нещо повече. Греъм излезе от будката и се запъти към колата.
Не бях стъпвал в базата цял месец и си мислех, че ще успея да го метна с версията, че съм бил в отпуска.
― Сър, моля ви да напуснете обекта – надвеси се Греъм през прозореца на колата.
Лошо. Или сержантът беше много наежен, или имаше някаква специална разпоредба относно мен.
― Греъм, бях в отпуска един месец и сега идвам на работа. Вдигни бариерата.
― Сър, вашата снимка е закачена в будката и пише, че достъпът ви в базата е категорично забранен – сержантът говореше твърдо и настоятелно.
Е, добре. Беше време да си говорим откровено. Излязох от колата преди да реагира. Гледаше ме в лицето, а когато се измъкнах изцяло, очите му се спряха на вестника в лявата ми ръка.
Явно не ме считаше за опасен. Пристъпи по-близо и каза:
― Сър, напуснете базата. Не ме карайте да прибягвам до сила.
― Греъм, ще говоря точно една минута и ще си тръгна. Ако не си прекалено тъп, ще уведомиш командващия базата, че трябва незабавно да се срещнем.
Не трябваше да му давам време да се опитва да мисли и продължих бързо:
― Аз съм ясновидец. Работих в проекта за далечно виждане над десет години. Колкото и да е секретен, все си чул нещо за него, нали? Греъм, от тебе зависи дали искаш да продължим да работим заедно, или да изхвърчиш, защото се правиш на прекалено старателен. Преди един месец бях уволнен, но напрегнах способностите си и спечелих джакпота на Пауърбол. Нося днешния вестник и снимка на моя фиш. Преди да си тръгна, виж числата.
Заврях вестника и снимката на фиша в лицето му. Той изгледа стъклено и после отдръпна глава.
― Сър, това което казвате може да е лъжа, а може и да не е. Аз си изпълнявам задълженията. Категорично ви нареждам да напуснете района на базата.
Нарочно държах вестника и снимката на фиша, така че да ги гледа. Сержантът беше наежен, а такива хора са наблюдателни и не пропускат нищо.
―Добре. Тръгвам си след десет секунди. Ще взема 500 милиона долара. И ще разкажа във всички телевизии за проекта за далечно виждане. И за това, че военните не могат да използват потенциала ми. Ти решавай, Греъм. Аз печеля при всички случаи. Освен това съм патриот. А ти, сержант, лоялен ли си? Можеш ли поне веднъж в живота си да помислиш вместо да изпълняваш?
Стъкленото лице на Греъм за момент се раздвижи, но после пак се вкамени. Всичко му звучеше невероятно. Но даже и един сержант е чувал за съкратени, които си отмъщават, като разкриват военни тайни. Всичко, което се искаше от него, бе да допусне до командващия човек, с когото е работил дълго време в една база.
Свалих вестника и фиша и го погледнах в очите. Можех да провидя две предварителни отражения. В едното – Греъм вадеше пистолета от кобура, започваше да крещи, че брои до пет и ще започне да стреля, ако не напусна незабавно. В другото – сержантът влизаше в будката и вдигаше телефона.
Какво ли щеше да реши?
Преди повече от десет години кандидатствах за работа. Трябваше да решавам, да решавам тестове, които не виждах. Изпитващият седеше на около метър от мен и държеше лист обърнат с гърба към мен. Аз трябваше да позная какви геометрични фигури са изрисувани на листа. Справих се. Наеха ме за програмата за далечно виждане. Заплатата беше добра.
Бачках от девет до пет. Трябваше предимно да рисувам. Летища. Космодруми. Ядрени установки. Нефтени инсталации. Предполагаеми местонахождения на издирвани. Понякога ми помагаха с размазани спътникови снимки. Друг път ми показваха, че моите резултати са по-добри от сателитните изображения.
Опитах се да използвам предварителните отражения и в цивилния живот. Опитах двайсетина игри на късмета. Спечелих не повече от четири или пет пъти. По десетина долара. От друга страна, успях да предвидя няколко маловажни случки в живота си с учудваща яснота. Може би затова съм ерген.
Да работиш за правителството е готино. До момента, в който не ти обявят, че програмата за далечно виждане се прекратява. Нямах представа какво става. Може би напоследък съм показвал лоши резултати и това беше учтив начин да ме разкарат. Може би внезапно са решили, че проектът вече не е рентабилен. Но след като десет години съм бачкал за тях, можеха да ми предложат по-голямо обезщетение от една заплата. Или поне да ме преназначат на друго място.
Както и да е. В момента, в който останах безработен, реших отново да напрегна ясновидските си способности. И първото, което ми хрумна не беше да си търся нова работа. Не. Реших да опитам с всички възможни игри на късмета. В крайна сметка, щом държавата ми беше плащала десет години, за да провиждам, значи можех. Триех билетчета. Изпращах съобщения за телевизионни състезания. Купувах всевъзможни фишове. Правих го хаотично и без план. От девет до пет. В продължение на цял месец. Просто това беше моят начин да стрелям в тъмното.
И в крайна сметка уцелих. Веднъж. Петстотин милиона долара.
Статия от първа страница на „Ню Йорк Таймс”:
БЕЗРАБОТЕН СПЕЧЕЛИ ДЖАКПОТА НА „ПАУЪРБОЛ”
„Президентът Обама великодушно покани щастливеца на вечеря в Белия Дом…”
Статия от последна страница на „Лос Анджелис Таймс”:
ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЪЗОБНОВЯВА ПРОГРАМАТА ЗА ДАЛЕЧНО ВИЖДАНЕ
„От неофициални източници научихме, че десетки ясновидци са били поканени на тестове, за да участват във възобновения и разширен „Проект за далечно виждане…”